"Един завет" - потомците на царски офицери
34-ти Троянски п.полк
Gotha-BG
Nobility.bg
Балканската война
Български военни летци (1912-1944)
Български офицери (1878-1944)
Българските генерали (1878-1944)
Българският ас Стоян Стоянов
Военните паметници на България
Въздушни на Н.В. войски
Възпитаниците на ВНВУ
Дворецът Евксиноград
Дворците в България
Дворцова свита
Династията Стратемировичи
Добричка епопея 1916
Един завет
Един завет - стария сайт
Клуб “Списаревски”
Княжеският дворец в София
Летецът Чудомир Топлодолски
Офицери в NobilityBg
Офицери от род Станимирови
Офицери от сайта Маминка
Офицери родом от Калофер
Офицерският корпус на Руската империя (рус.)
полк. В.Величков
Потомците на ветерани от Конфедерацията на Южните щати (англ.)
Потомците на подписалите Декларацията за независимост на САЩ (англ.)
Православие
Руската белогвардейска емиграция (рус.)
Свобода за Родопите
Слово за цар Фердинанд
Съдбата на българските орли
Хусарите (фр.)
Неделя, Октомври 26, 2008
Понеделник, Октомври 20, 2008
170-годишнина от рождението на Марин Дринов
170 години от рождението на професор Марин Дринов отбелязват в Панагюрище Невена Петрова - кор. на БНР в Пазарджик В Панагюрище днес ще се отбележи 170-годишнината от рождението на професор Марин Дринов. Националното честване е под патронажа на президента Георги Първанов.
Професор Марин Дринов е един от най-ерудираните многостранни и заслужили личности в историята на България в края на 19 и началото на 20 век. Заради приноса му в духовното пробуждане и развитие на българите е признат за патриарх на българската наука и образование.
Националното честване по повод 170-годишнината от рождението му ще започне в 10 часа със Света литургтия в църквата "Свето въведение Богородично". Веднага след това ще започне шествие от площад "20 април" до родната му къща-музей, където жителите и гостите на Панагюрище ще се поклонят пред паметта му. В 17 часа ще бъде открит паметник на професор Дринов. По-късно на тържествено събрание-концерт ще бъде връчен за първи път в Панагюрище почетният знак на БАН "Марин Дринов". В рамките на двудневното национално честване ще се проведе и научен симпозиум".
Понеделник, Октомври 06, 2008
Понеделник, Септември 29, 2008
Неделя, Април 29, 2007
10-то Народно събрание; І редовна сесия от 15.10.1899 г. - 23.01.1900 г.
LІХ заседание, неделя, 23 януари 1900 г.
Запитване от Врачанския народен представител Васил Кънчов по изборите за Врачанския окръжен съвет и за Врачанското кметство
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: …………….
Г-н Кънчов! Моля, имайте добрината да развиете Вашето запитване към г. Министра на Вътрешните Дела.
Васил Кънчов: (От трибуната.) Г-да народни представители! При изборите за окръжни и градски съвети във Враца станаха големи нарушения на реда и тишината. При окръжните избори във Врачанската околия ставаха големи неприятности във всичките секции. В една от тия секции, именно в Лют-бродската, един народен представител бе малтретиран и това за пръв път се случи в нашата околия. За пръв път стана случай, че се образува шайка в едно село. Досега имаше шайки в градовете, а не и в селата. Моят почитаем другар, г. Д-р Йорданов, беше испроводен в тази секция като пълномощник от кандидата, и там една шайка, образувана под закрилата на полицейската власт, го нападна и малтретира — едно много скръбно нещо, на което не се е обърнало сериозно внимание на времето си. В Кременската секция на едно голямо число избиратели не се е допуснало да дойдат на избора да гласоподават, за което се съобщи на окръжния управител, но той не взе никакви мерки. В Галатинската секция бяха тероризирани селските общини. В една от тези общини кметството беше три пъти растурено, само и само да се отслабят хората, за да не могат да действуват по-енергично в изборите. А пък във Врачанската секция, особено бяха характерни изборите за окръжни съвети. В тази секция изборът се продължи до обяд и в нея станаха големи смущения в изборния ден. Станаха нападения на избирателите в изборния двор, с пушки гърмяха, с револвери стреляха, хора биха и такова страшно смущение беше, щото председателят на бюрото бе принуден да поиска помощ от полицията, но като тая последната не му даде никакво съдействие, той се обърна към войската, а като и подир 1 1/2 час не получи никакво съдействие и от войската, той бе принуден да напусне изборното място. Състави акт, че в изборното място не може да стои повече, вследтвие на големите насилия над избирателите, и си замина. Щом като председателят си замина, шайката, която управляваше избора, избра друг председател; един от селските кметове, който беше поставен в бюрото, прогласи се за председател и продължи изборът докрай. Стана едно съществено нарушение на Избирателния закон. Вследствие на това съществено нарушение на Избирателния закон, комисията, която е предвидена в закона да провери дали изборите са правилни или неправилни, се е произнесла с два гласа срещу един, че изборът трябва да се счита като нестанал. (Министър Д-р Васил Радославов: Колко души са?) Аз трима зная че са. Двамата са се произнесли, че изборът е не станал. Забележително е, че лицата, които са на държавна служба, които по право вземат участие в тази комисия, както е председателят на окръжния съд и прокурорът, са се произнесли, че избор не е станал, а пък лицата от постоянната комисия, които не са избрани, а бяха назначени по партизански съображения, са се произнесли, че е станал.
За забелязване е, че във Врачанската околия действува една шайка много зле, от няколко години насам. Тази шайка не е вече обикновена шайка — както става на много места, гдето известни нехранимайковци върлуват само в изборния ден — но е една много добре организирана шайка, състои от 60 души, под ръководството на двама души, които са предавали тази шайка на всяко правителство и от 1888 год. досега тия човеци са служили на всички режими, с условия разбира се. Условията са: водителите на шайката да бъдат на градското кметство агенти, а пък другите да бъдат пожарникари, нощни пазачи и падари. Там стана един такъв оригинален случай: един от най-големите разбойници, който е осъждан за обир на дюкяни четири пъти, беше назначен за началник на нощната стража, която пази чаршията, и когато аз отидох във Враца, сам той ми се похвали "виж, казва, до какъв хал сме достигнали, че аз съм назначен да пазя цялата чаршия". (Някой от представителите: Как се казва?) Георги Цеков. Той беше, който тегли револвер на г. Йорданова, който запря Лесурските и Върбешките избиратели с 10 души стражари и с около 20 души шайка, за да не могат да дойдат на избора. (Иван Я. Попов: Кога е теглил револвер на г. Йорданова?) Във време на митинга, който стана. (Иван Я. Попов: Кога?) Г-н министърът призна случката тук, в Народното Събрание, че наистина един пиян стражар, който не знаял, че не са забранени митингите и мислил, че още се намира в Стоилово време, си е позволил да направи такова нещо. Това ни каза г. министърът, и каза, че ще го накаже. (Стефан Хр. Савов: Наказан е! Той го отчисли и сега пак го назначи!) Наистина, тоя стражар беше отчислен и сега пак е назначен. (Иван Я. Попов: Министърът ли го е назначил?—Никола Йонков-Вдадикин: Градският съвет министърът ли го назначи?) Аз исках да обърна внимание главно на този факт, че действующите лица на шайката са в кметството и че нашето кметство е станало място, гдето човек не смее да пристъпи. Кметството във Враца е заприличало с тая шайка на разбойническо място, и честен човек не може да пристъпи, защото може и кесията да му извадят от джеба. (Смях.)
Когато наближиха изборите за кметство населението във Враца беше решило да вземе по-деятелно участие и мнозина викаха, че ние трябва да се борим с всички сили, които имаме, за да спечелим избора и да не оставяме една шайка от 60—70 души да съсипва целия град. Зарад това гражданите бяха цяла неделя в едно тревожно състояние и, наистина, се виждаше навсякъде, че населението се готви енергически за да защити правата си. Още повече, че у нас населението много се интересува с местните работи отколкото с държавните защото там са неговите най-ближни интереси, които то най-добре разбира. Искам да ви кажа за преди изборите във Враца, искам да ви раскажа и една малка история за преговорите, които са водени между правителството и Врачанския кмет. Ние имаме един кмет, който, както шайката, служи на всички режими. Той прави пазарлъци с шайката, а същевременно и с правителствата, които дохождат на власт. Той е един човек, който е фалирал във всяко отношение: и физически, и морално. (Никола Хр. Габровски: От коя партия е?) За жалост, в народняшко време, народняк се е броил, а сега е всякакъв. (Иван Белинов: Гимиджия!) Правителството е искало на 5-й априлий сведения от окръжния управител дали да растури кметството или да не го растуря; управителят е отговорил на 6-й така: "кметът обещава да поддържа правителствения кандидат". Значи, като обещава да ги поддържа, не растурят кметството, защото, види се, оказал се е пригоден за тая работа.
Министър Д-р Васил Радославов: От где знаете?
Васил Кънчов: Така казва управителят.
Министър Д-р Васил Радославов: Аз заявявам, че не е вярно това!
Васил Кънчов: От архивата на Министерството на Вътрешните Работи е!
Министър Д-р Васил Радославов: Кажете номера!
Васил Кънчов: От там е вземена.
Министър Д-р Васил Радославов: Трябва да кажете от кого сте я взели!
Васил Кънчов: Аз не съм я взел.
Министър Д-р Васил Радославов: Лъжливи са тия сведения. Такова нещо няма!
Васил Кънчов: Г-н Д-р Йорданов ми я даде.
Д-р Христо Йорданов: Аз я четох лично!
Васил Кънчов: На № 1640.
Д-р Христо Йорданов: Това е отговорът.
Васил Кънчов: Две телеграми имаме в препис: едната е отговор на писмото на министерството от 5-й априлий № 1640, а другата е в отговор на телеграмата на министерството, от 6-й априлий. Сега, както се вижда, това е препис от оригинала на Министерството. С една втора телеграма от 30-й юлий пак е попитан управителят и управителят отговаря следующето нещо: "пред вид възможността от расцепление, в общинския съвет може да попаднат много цанковисти, добре е да не се растуря". (Паскал Гълъбаров: Телеграмата има ли номер?) Тая телеграма е отговор на № 1640. (Иван Я. Попов: Самите телеграми трябва да имат номер!) Сега, ако искате, приемете ги, че са верни. (Паскал Гълъбаров: Тъй ли е! — Глъчка.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля ви се, г-да, пазете тишина!
Васил Кънчов: Телеграмите са тук в папката на г. министра и, ако иска, може да ги намери сега.
Министър Д-р Васил Радославов: Вие ще ги намерите в протокола, там!
Илия Д. Вълчев: Лъжете, г-н Кънчов!
Васил Кънчов: Аз моля ония, които казват че лъжа, да мислят по-добре, защото тия сведения са преписани даже на бланка от министерството.
Иван Я. Попов: Защо не кажеш номера? Тия сведения са черпени в писалището на г. Йорданова!
Д-р Христо Йорданов: Взех позволение от секретаря и ги четох!
Стефан Савов: Мен ми се струва, че и г. Радославов ни видя, когато искахме тая справка!
Министър Д-р Димитър К. Вачов: Много глупав сте, ако мислите, че един министър ще позволи да се пишат такива работи.
Васил Кънчов: (Продължава.) Преди изборния ден в града беше много голямо смущение. Всички хора мислеха, че дохожда един много опасен ден за гражданите, защото се боеха от сериозно стълкновение. Вечерта преди изборния ден шайката върлуваше. В квартала, гдето аз бях на квартира, станаха сбивания и почнаха да арестуват гражданите. Един кундураджия беше арестуван и дойдоха жената и децата му плачешком та ме молеха да отида в полицията за да го освободят. Аз отидох заедно с Христо Тръничков, защото се боех да отида сам, и намерихме един старши стражар в стаята, много пиян, с още четворица младши стражари, които не бяха пияни. Старшият стражар държа пред мене в пияно положение една реч, в която ми говореше, че полицията не била такава, каквато я мислили хората и за доказателство освободи лицето. Но вечерта станаха пак побоища във всички квартали на града. Председателят комуто беше се паднало да председателствува секцията, на другия ден, като се боеше да не стане някакво кръвопролитие, поиска съдействието на местния военен началник, още на вечерта в събота, и местният военен началник обещава на председателя на секцията, че на другия ден, още в 6 часът сутринта, ще проводи едно, отделение войска за да пази мира и тишината. Председателят за да успокои гражданите, бързо съобщи това по всичките части на града, и, действително, едно голямо успокояване на духовете настана. Помислиха хората, че щом се взимат такива мерки щом като властта довожда военна сила да пази мира и тишината на избора, не ще могат да станат неприятности. На другия ден сутринта на определеното време, когато се започва изборът, на изборния двор се бяха стекли едно грамадно множество хора. Дойде едно отделение войска. Обаче, като видяха гражданите, че цяла шайка е в изборния двор, с нейните началници и подначалници, пак помислих, че може да стане стълкновение. Заради това, още на време заявиха на председателя на избора, както и на полицейската власт, да вземат мерки да обезоръжат шайката, или да я отстранят на едно кюше на изборния двор, за да не може да прави пакости. Полицията не направи нищо. (Деню Манев: Вие ще чакате друго министерство, за да дойдите в Камарата 65 души!) Аз ви моля да се не сърдите. Който ще пише историята на българското самоуправление, ще тури една голяма глава за шайките по изборите в България. (Глъчка.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля тишина!
Васил Кънчов: Аз видях места, дето шайката се употребяваше без нужда. Аз напр., видях на един избор, гдето се употреби шайка без нужда, и питах околийския началник защо прави това, и той каза, че полицията го прави, за да не се компрометира властта.
Вълчан Г. Чакъров: Ако беше направено от г. Д-ра Йорданова, може би, ще погледнехме с друго око, но понеже се говори от Вас, деятелността на когото е позната ...
Д-р Христо Йорданов: Аз заявявам, че това, което говори г. Кънчов е истина!
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля ви се, г-да, пазете тишина! Напрасно така губим време.
Васил Кънчов: (Продължава.) На изборния ден, когато да влезе войската в изборния двор, даде един залп на въздуха. Всеки питаше защо става това. Но когато влезе и зае мястото си успокоих се. Към 9 часът нападнати бяха бившият прокурор и един търговец, Коста Бошнаков. Стана едно смущение, вследствие на което се прекрати изборът. Вика се полицията, за да въдвори мира между тълпата, дето ставаха побойничества. (Паскал Гълъбаров: Вие сами се биете!) Къде 11 часът шайката нападна въоръжена, с един от началниците, заварди входа на изборното място, нападна един от нашите съграждани и, както знаете, раниха го на две места с куршуми. Няколко души, които се притекоха на помощ, бяха ранени с ножове и други с куршуми. Стана едно настояще сражение.
Но, преди това, искам тук да напомня друго едно нещо. През деня, когато ставаше изборът постоянни арестувания ставаха на хора. Арестуваха Христо Бошнаков. И, понеже аз, като не избирател Врачански, стоях вънка от двора, помолих околийския началник, в името на закона, да не го арестуват, защото законът забранява.
Иван Я. Попов: Т. е., да не арестуват шайкаджиите!
Дамян Цеков: Познавате ли, г-н Попов, Бошнакова?
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Г-н Попов, моля!
Драган Цанков: (Към Попова.) Защо не мълчиш ти, младо момче!
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля! Недейте се расправя!
Васил Кънчов: Г-н околийският началник ме послуша и освободи човека. Но подир няколко минути докараха Николча Тодоров и го арестуваха. Аз потърсих околийския началник, но не можах да го намеря. Трябваше да търся следователя и да отида в затвора да моля да го освободи, но не го намерих. Искам да ви напомня само случая ... (Глъчка в десницата.) Няма защо да се смущавате, да се сърдите много, защото шайката не е ваша. Аз не правя укор. Питам г. министра да ми отговори на известно запитване, което ще видите когато ще ви го прочета, и, от отговорите, които ще даде г. министърът, вие ще видите какво е било. (Иван Г. Попов: В кратко изложете работата.)
Значи, от 11 до 12 часът беше сражение, в което едни от гражданите бяха ранени, други бити, а други прогонени от изборния двор. Няма да влизам в подробностите на тия работи, защото с това няма да принеса особена полза; хората ги знаят, които се занимават с тях; знаят ги и в министерството; още повече, че това страшно изнуряване в последните 10 дни съсипа всички депутати. Искам да ви покажа резултата от изборите на Врачанската околия. От 3.332 души гласоподаватели са гласували 779 души, а 570 души са гласували,—най-голямото число—за правителствената листа —(Тодор Георгиев: Проверени ли са от комисията тия избори?) да — и 214 души за опозицията. Аз споменавам тия цифри, защото искам да ви напомня следующето. При допълнителните избори резултатът беше следующият: правителствената листа получи толкова, колкото и сега.
Панайот Г. Чорбаджиев: Ама г. Йорданов държеше речи на министрите, когато ходеха по обиколка.
Д-р Христо Йорданов: Не е истина!
Панайот Г. Чорбаджиев: Декларация даваше, че ще поддържа правителството.
Д-р Христо Йорданов: Това не е истина!
Васил Кънчов: Правителствената листа при депутатските избори получи около 500 гласа, сега получи 570 гласа. И сега, значи, разницата не е голяма, освен в гласовете получени от опозицията. Догдето опозицията е получила 800 гласа, значи гласували 1.330 души, сега са гласували само 779, с 214 гласа за опозицията. Значи, аз искам да ви напомня случая, за да видите резултата от сражението, нараняването и избиването на хората. Подир обед хората не могли да гласуват, защото, естествено е, когато една шайка наранява и избива хората в изборния двор, как искате още да стоят да рискуват живота си, когато старшите стояха там, полицията гърми, а войската стои хладнокръвна? У нас стават подобни неща, и ще стават дотогава, докогато шайките се подкрепят от полицията.
Ако полицията не подкрепяше шайките те нямаше да съществуват. Печалното е още това, че процесът, заведен против убийците, още не е внесен в прокурорския паркет, макар че в закона строго е определено, че в растояние на 2 месеца трябва делата по изборите да се внесат на разглеждане в съдилищата. Отдавна е извършено изследването, следователят отнесъл всички дела в Рахово и там стоят, не са внесени в съда. А пък доказателствата веществени са откраднати. Преди няколко деня беше нападнато нощя мястото, гдето са били вещите, и били откраднати. Може би и делото един ден да се открадне. Известно е вече, че веществените доказателства са откраднати. Търсят се крадците и Господ знае дали ще се намерят. Бяха арестувани, по искането на съдебния следовател, главните лица по убийството, но после, понеже се промени съдебният следовател, докара се друг от Оряхово, задържаните освободи под поръчителство и се назначиха чиновници в кметството, а револверите се откраднаха.
Комисията, която е разгледала тия избори, е констатирала, че от 8 до 9 1/2 часът са станали безредиците в двора, а около 11 часът имало 50 вистрела. Имало две заявления, подписани едното от 19, а другото от 35 души. Мнението на двамата членове от особената комисия е, че през времето на избора на много пъти тишината е била нарушавана, имало е гърмежи от пушки, побоища и наранявания в самото място на избора. Безредиците и смущенията са били толкова силни, щото бюрото е било принудено да иска военна сила. Ние мислехме, че при тия големи нарушения в изборите, тези избори няма да се утвърдят, но те се утвърдиха, затова именно аз направих запитване до г. Министра на Вътрешните Работи. То е следующето: (Чете.)
"Запитване.
До Господина Министра на Вътрешните Дела,
Известно ли е на г. министра, че при изборите за Врачанския окръжен съвет и Врачанското кметство, на 1 и 8-й август, са извършени големи насилия върху избирателите и са станали съществени нарушения на Избирателния закон?
При изборите за окръжния съвет, вследствие на големи побоища, станали в изборния двор на Врачанската секция, председателят на изборното бюро е напуснал изборното място, с мотивиран протокол, и изборът се е продължил с друг председател, който беззаконно е завзел председателското място.
При изборите за Врачанското кметство, в изборния двор е влезнала въоръжена шайка, която, подпомагана от някои въоръжени стражари, е нападнала на избирателите, ранила е трима граждани тежко, малтретирала е мнозина и прогонила от изборното място голямото болшинство от народа.
Особените комисии, които, според чл. чл. 132, 133 и 141-й от Избирателния закон, проверяват изборите, произнесли са се с болшинство на гласовете, че и двата избора са нередовни.
Ако тия работи са известни на министра, моля да даде обяснения, защо е поднел на утвърждение опорочените избори. Ако ли не са му известни, моля да се направи нужната проверка и, като се констатират всички споменати произволи и закононарушения, да се касират и двата избора и да се произведат нови."
Както виждате, мойте искания не са дръзки, както казаха някои г-да тук. Аз исках да съобщя на Народното Събрание, че изборите, станали в гр. Враца, за окръжни съветници и за кметството, са станали при големи нарушения на закона и че са погазени изборните права на гражданите. Догдето не се защитят тия права на гражданите, дотогава не можем да имаме свобода в държавата, не можем да имаме ред, не можем да имаме добро бъдъще в страната Това е необходимо. Нека опровергае г. министърът, че тия нарушения не са станали, че не е имало престъпления, че върховната власт няма участие в тия престъпления, ние ще бъдем ради. И естествено, ще бъдем ради, защото кой е онзи българин, който няма да се радва, когато се научи че върховната власт наказва престъпниците. Мене ми се струва, че такива хора не трябва да се търпят в нашите редове. Аз ще бъда доволен, когато видя, че г. министърът не защищава престъпниците и не позволява да бъдат назначавани в кметството.
Министър Д-р Васил Радославов: Г-да народни представители! Аз, когато получих запитването на г. Кънчова, което е направено съгласно с Конституцията, постарах се да събера сведения, именно, по пунктовете на запитването за извършените избори на 1-й август 1899 год. и после за градските избори, извършени във Враца. Ако г. Кънчов беше излязъл с номера по моето управление за Врачанския избор и на тях щях да отговоря. От трибуната, обаче, той спомена сега някои номера, на които не съм приготвен да отговоря. Ако имате право да запитвате, ние имаме право да обясним само по това, което запитвате, но да запитвате за едно и от трибуната да казвате друго, позволете ми да кажа, че не е правилно. Никой не може да откаже, че може да се запитва за нараняването на Статкова във Враца, но това трябваше да се направи по реда; сега не мога да отговоря, защото не сте ме запитали за това. Доста е ако кажа, че и Статков не е невиновен. Толкова повече, че не е Министерството на Вътрешните Работи, което е насъсквало някои хора да преследват когото и да било. Най-чудното е, че когато дойде да се говори за Враца, вие казвате: "че правителството нямало там поддържатели"; а дойде ли ред да се критикува управлението ни, прибавяте: "Вашите хора във Врачанско се поддържат от шайки". Не знам кое е вярното: първото, или второто ви твърдение.
Аз съм задоволен от обяснението на г. Кънчова, че във Враца имало шайка, която се поддържала от кметството. Подобно нещо е имало и на. други места; обаче, когато дойде време да отговоря на запитването на г. Вълко Нейчов, ще видите, както каза и г. Владикин, че тази работа много прилича на Татар-Пазарджишката, че помощниците на кмета са, които образуват шайките и ги поддържат от одръжките на заплатата на някои градски служащи и народни представители. (Яков Д. Матакиев: Не е истина!) Сърдите се, защото говоря истината.
Но тук, г-да народни представители, няма запитване за това. Тук имаме запитване само за изборите: "знаете ли че са станали редовни и, ако не знаете, защо сте ги утвърдили", ме пита г. Кънчов? И в първия, и във втория случай, аз ще отговоря. Знам, че изборът е станал съгласно Избирателния закон. Изборите, било за окръжните съвети, било за градските съвети, се проверяват не от министерството, а от една особена комисия, която съгласно чл. 115-й от Избирателния закон, се състои от определени лица, които г. Кънчов избягва да спомене умишлено, защото той говори все за болшинството на членовете, като иска да представи работата в Народното Събрание съвсем наопаки.
Ето що говори чл. 116-й от Избирателния закон: "Председателят на окръжната постоянна комисия, най-късно 5 дни след деня на избора, свиква председателя на окръжния съвет, председателя на окръжния съд, прокурора при същия съд и кмета на централния град в окръжието." Значи, членовете не са трима, както казва г. Кънчов, а четворица. (Васил Кънчов: Двама с председателя са били против.) И на 7-й август проверочната комисия се е събрала, разгледала е избора във всички секции за окръжни съветници на Врачанския окръг и се произнела: двама от тях — председателят-съдия и помощникът на прокурора са на мнение да се касира, а другите двама — да се утвърди. (Д-р Христо Йорданов: Кметът и председателят на постоянната комисия!) Членът на същата комисия и председател на Врачанската временна комисия, г. Леонкиев, и кметът на гр. Враца, г. Ангелов се произнесли за; председателят на окръжния съд, Попов, и помощник-прокурорът Спространов против. — (Васил Кънчов: Кой е болшинство?) Когато гласовете са разделени, книжата се испроваждат на Министра на Вътрешните Работи. Защо? Защото законът казва така: (Чете.) "Чл. 132-й. Особната комисия е длъжна да извърши проверката и прогласяването в течение на 7 дни от деня на свикването й. След това председателят на окръжната постоянна комисия испраща, чрез окръжния управител, постановлението и цялото дело по избора Министру на Вътрешните Работи". Книжата са испратени на мен в Министерството. Чл. 133-й от Избирателния закон пък казва: (Чете.) "Министърът на Вътрешните Работи, въз основание на това постановление, прави представление за утвърждение или касиране избора с Княжески указ". Кажете моля ви се, ако бяхте на мое място, какво щяхте да направите? (Драган Цанков: Щяхме да го касираме!) Защо? Нито един министър няма да касира никога такъв един избор. Защото двама са се произнесли за, двама — против, аз го утвърдих. Къде е казано в закона, че аз не трябва да утвърдя такъв избор? Правото на членовете от комисията е равно за всички. (Драган Цанков: Трябваше да го касирате, ако бяхте справедливи!) Недейте говори така — Вие сами сте казвали, че нямате доверие в коронните чиновници, а по голямо доверие имате на изборните служащи. (Васил Кънчов: Но тия не са изборни: Леонкиев е назначен!)
Тъй щото, въз основание на чл. 133-й от Избирателния закон, аз утвърдих изборите за Врачанския окръжен съвет. С туй извърших едно действие съгласно със закона. Не съм нарушил никакъв закон. Прочее, обясненията, които искаше г. Кънчов да му дам по касирането или утвърждението на избора за окръжни съветници във Враца, са тия. Не говоря за нарушения, защото комисията е проверила нарушенията по избора и ги изложила в протокол, и комисията, състояща от четирма души, се произнела тъй, както казах.
Сега, да видим за избора за градските съветници. Председателят на съда и помощникът на прокурора говорят така: "Станали някои нередовности, прекъсвания на гласоподаването, защото войска дохождала, председателят си отишъл, и ние считаме, че изборът трябва да се касира". А другите двама членове на комисията казват — "Не, съгласно Избирателния закон, председателят може да си ходи, може да се разболее, може да се уплаши, може по партийни съображения да избяга, но изборът не се опорочва, остават другите членове и законът определя какво трябва да правят: избират човек помежду си, който ръководи избора". Това го говори проверочната комисия. Пращат ми се книжата — протоколът е тук за градския избор — аз утвърдявям избора. И утвърдил съм го затова, защото законът ми дава това право. Мога да го не утвърдя; но на кое основание ще ме накарате да не го утвърдя ? (Васил Кънчов: Защото са станали насилия в изборния двор!) Това не е вярно.
Г-н Кънчов желае още един избор да има там, защото изборът не бил правилен. Но не така са вършили нито г. Каравелов, нито г. Цанков. (Драган Цанков: Аз не приемам да сравняваш твоето управление с моето. Твоето управление е мръсно! — Смях!) Да, мръсно е, защото вие, г-н Цанков, избихте едно време българските граждани във Враца, когато аз управлявам съгласно законите, което не Ви иде на сметката.
Ето моя отговор по запитването на г. Кънчова. (Ръкопляскане от десницата.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Г-н Кънчов, доволни ли сте от отговора на г. министра?
Васил Кънчов: Мисля, че само затова, че в изборния двор стана сражение, избиване на хора, само за това трябваше да се касира изборът, както се касираха депутатските избори само затова, защото станали някои дребни кавги. Тук човеците на две учреждения констатират, че се гръмнали 50 вистрела и паднали хора. Затова не съм доволен.
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Понеже г. Кънчов остава недоволен от отговора на г. министра, ще консултирам Народното Събрание. Моля ония г. г. представители, която са останали доволни от отговора на г. министра, да вдигнат ръка. (Болшинство.) Болшинство.
Запитване от Врачанския народен представител Васил Кънчов по изборите за Врачанския окръжен съвет и за Врачанското кметство
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: …………….
Г-н Кънчов! Моля, имайте добрината да развиете Вашето запитване към г. Министра на Вътрешните Дела.
Васил Кънчов: (От трибуната.) Г-да народни представители! При изборите за окръжни и градски съвети във Враца станаха големи нарушения на реда и тишината. При окръжните избори във Врачанската околия ставаха големи неприятности във всичките секции. В една от тия секции, именно в Лют-бродската, един народен представител бе малтретиран и това за пръв път се случи в нашата околия. За пръв път стана случай, че се образува шайка в едно село. Досега имаше шайки в градовете, а не и в селата. Моят почитаем другар, г. Д-р Йорданов, беше испроводен в тази секция като пълномощник от кандидата, и там една шайка, образувана под закрилата на полицейската власт, го нападна и малтретира — едно много скръбно нещо, на което не се е обърнало сериозно внимание на времето си. В Кременската секция на едно голямо число избиратели не се е допуснало да дойдат на избора да гласоподават, за което се съобщи на окръжния управител, но той не взе никакви мерки. В Галатинската секция бяха тероризирани селските общини. В една от тези общини кметството беше три пъти растурено, само и само да се отслабят хората, за да не могат да действуват по-енергично в изборите. А пък във Врачанската секция, особено бяха характерни изборите за окръжни съвети. В тази секция изборът се продължи до обяд и в нея станаха големи смущения в изборния ден. Станаха нападения на избирателите в изборния двор, с пушки гърмяха, с револвери стреляха, хора биха и такова страшно смущение беше, щото председателят на бюрото бе принуден да поиска помощ от полицията, но като тая последната не му даде никакво съдействие, той се обърна към войската, а като и подир 1 1/2 час не получи никакво съдействие и от войската, той бе принуден да напусне изборното място. Състави акт, че в изборното място не може да стои повече, вследтвие на големите насилия над избирателите, и си замина. Щом като председателят си замина, шайката, която управляваше избора, избра друг председател; един от селските кметове, който беше поставен в бюрото, прогласи се за председател и продължи изборът докрай. Стана едно съществено нарушение на Избирателния закон. Вследствие на това съществено нарушение на Избирателния закон, комисията, която е предвидена в закона да провери дали изборите са правилни или неправилни, се е произнесла с два гласа срещу един, че изборът трябва да се счита като нестанал. (Министър Д-р Васил Радославов: Колко души са?) Аз трима зная че са. Двамата са се произнесли, че изборът е не станал. Забележително е, че лицата, които са на държавна служба, които по право вземат участие в тази комисия, както е председателят на окръжния съд и прокурорът, са се произнесли, че избор не е станал, а пък лицата от постоянната комисия, които не са избрани, а бяха назначени по партизански съображения, са се произнесли, че е станал.
За забелязване е, че във Врачанската околия действува една шайка много зле, от няколко години насам. Тази шайка не е вече обикновена шайка — както става на много места, гдето известни нехранимайковци върлуват само в изборния ден — но е една много добре организирана шайка, състои от 60 души, под ръководството на двама души, които са предавали тази шайка на всяко правителство и от 1888 год. досега тия човеци са служили на всички режими, с условия разбира се. Условията са: водителите на шайката да бъдат на градското кметство агенти, а пък другите да бъдат пожарникари, нощни пазачи и падари. Там стана един такъв оригинален случай: един от най-големите разбойници, който е осъждан за обир на дюкяни четири пъти, беше назначен за началник на нощната стража, която пази чаршията, и когато аз отидох във Враца, сам той ми се похвали "виж, казва, до какъв хал сме достигнали, че аз съм назначен да пазя цялата чаршия". (Някой от представителите: Как се казва?) Георги Цеков. Той беше, който тегли револвер на г. Йорданова, който запря Лесурските и Върбешките избиратели с 10 души стражари и с около 20 души шайка, за да не могат да дойдат на избора. (Иван Я. Попов: Кога е теглил револвер на г. Йорданова?) Във време на митинга, който стана. (Иван Я. Попов: Кога?) Г-н министърът призна случката тук, в Народното Събрание, че наистина един пиян стражар, който не знаял, че не са забранени митингите и мислил, че още се намира в Стоилово време, си е позволил да направи такова нещо. Това ни каза г. министърът, и каза, че ще го накаже. (Стефан Хр. Савов: Наказан е! Той го отчисли и сега пак го назначи!) Наистина, тоя стражар беше отчислен и сега пак е назначен. (Иван Я. Попов: Министърът ли го е назначил?—Никола Йонков-Вдадикин: Градският съвет министърът ли го назначи?) Аз исках да обърна внимание главно на този факт, че действующите лица на шайката са в кметството и че нашето кметство е станало място, гдето човек не смее да пристъпи. Кметството във Враца е заприличало с тая шайка на разбойническо място, и честен човек не може да пристъпи, защото може и кесията да му извадят от джеба. (Смях.)
Когато наближиха изборите за кметство населението във Враца беше решило да вземе по-деятелно участие и мнозина викаха, че ние трябва да се борим с всички сили, които имаме, за да спечелим избора и да не оставяме една шайка от 60—70 души да съсипва целия град. Зарад това гражданите бяха цяла неделя в едно тревожно състояние и, наистина, се виждаше навсякъде, че населението се готви енергически за да защити правата си. Още повече, че у нас населението много се интересува с местните работи отколкото с държавните защото там са неговите най-ближни интереси, които то най-добре разбира. Искам да ви кажа за преди изборите във Враца, искам да ви раскажа и една малка история за преговорите, които са водени между правителството и Врачанския кмет. Ние имаме един кмет, който, както шайката, служи на всички режими. Той прави пазарлъци с шайката, а същевременно и с правителствата, които дохождат на власт. Той е един човек, който е фалирал във всяко отношение: и физически, и морално. (Никола Хр. Габровски: От коя партия е?) За жалост, в народняшко време, народняк се е броил, а сега е всякакъв. (Иван Белинов: Гимиджия!) Правителството е искало на 5-й априлий сведения от окръжния управител дали да растури кметството или да не го растуря; управителят е отговорил на 6-й така: "кметът обещава да поддържа правителствения кандидат". Значи, като обещава да ги поддържа, не растурят кметството, защото, види се, оказал се е пригоден за тая работа.
Министър Д-р Васил Радославов: От где знаете?
Васил Кънчов: Така казва управителят.
Министър Д-р Васил Радославов: Аз заявявам, че не е вярно това!
Васил Кънчов: От архивата на Министерството на Вътрешните Работи е!
Министър Д-р Васил Радославов: Кажете номера!
Васил Кънчов: От там е вземена.
Министър Д-р Васил Радославов: Трябва да кажете от кого сте я взели!
Васил Кънчов: Аз не съм я взел.
Министър Д-р Васил Радославов: Лъжливи са тия сведения. Такова нещо няма!
Васил Кънчов: Г-н Д-р Йорданов ми я даде.
Д-р Христо Йорданов: Аз я четох лично!
Васил Кънчов: На № 1640.
Д-р Христо Йорданов: Това е отговорът.
Васил Кънчов: Две телеграми имаме в препис: едната е отговор на писмото на министерството от 5-й априлий № 1640, а другата е в отговор на телеграмата на министерството, от 6-й априлий. Сега, както се вижда, това е препис от оригинала на Министерството. С една втора телеграма от 30-й юлий пак е попитан управителят и управителят отговаря следующето нещо: "пред вид възможността от расцепление, в общинския съвет може да попаднат много цанковисти, добре е да не се растуря". (Паскал Гълъбаров: Телеграмата има ли номер?) Тая телеграма е отговор на № 1640. (Иван Я. Попов: Самите телеграми трябва да имат номер!) Сега, ако искате, приемете ги, че са верни. (Паскал Гълъбаров: Тъй ли е! — Глъчка.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля ви се, г-да, пазете тишина!
Васил Кънчов: Телеграмите са тук в папката на г. министра и, ако иска, може да ги намери сега.
Министър Д-р Васил Радославов: Вие ще ги намерите в протокола, там!
Илия Д. Вълчев: Лъжете, г-н Кънчов!
Васил Кънчов: Аз моля ония, които казват че лъжа, да мислят по-добре, защото тия сведения са преписани даже на бланка от министерството.
Иван Я. Попов: Защо не кажеш номера? Тия сведения са черпени в писалището на г. Йорданова!
Д-р Христо Йорданов: Взех позволение от секретаря и ги четох!
Стефан Савов: Мен ми се струва, че и г. Радославов ни видя, когато искахме тая справка!
Министър Д-р Димитър К. Вачов: Много глупав сте, ако мислите, че един министър ще позволи да се пишат такива работи.
Васил Кънчов: (Продължава.) Преди изборния ден в града беше много голямо смущение. Всички хора мислеха, че дохожда един много опасен ден за гражданите, защото се боеха от сериозно стълкновение. Вечерта преди изборния ден шайката върлуваше. В квартала, гдето аз бях на квартира, станаха сбивания и почнаха да арестуват гражданите. Един кундураджия беше арестуван и дойдоха жената и децата му плачешком та ме молеха да отида в полицията за да го освободят. Аз отидох заедно с Христо Тръничков, защото се боех да отида сам, и намерихме един старши стражар в стаята, много пиян, с още четворица младши стражари, които не бяха пияни. Старшият стражар държа пред мене в пияно положение една реч, в която ми говореше, че полицията не била такава, каквато я мислили хората и за доказателство освободи лицето. Но вечерта станаха пак побоища във всички квартали на града. Председателят комуто беше се паднало да председателствува секцията, на другия ден, като се боеше да не стане някакво кръвопролитие, поиска съдействието на местния военен началник, още на вечерта в събота, и местният военен началник обещава на председателя на секцията, че на другия ден, още в 6 часът сутринта, ще проводи едно, отделение войска за да пази мира и тишината. Председателят за да успокои гражданите, бързо съобщи това по всичките части на града, и, действително, едно голямо успокояване на духовете настана. Помислиха хората, че щом се взимат такива мерки щом като властта довожда военна сила да пази мира и тишината на избора, не ще могат да станат неприятности. На другия ден сутринта на определеното време, когато се започва изборът, на изборния двор се бяха стекли едно грамадно множество хора. Дойде едно отделение войска. Обаче, като видяха гражданите, че цяла шайка е в изборния двор, с нейните началници и подначалници, пак помислих, че може да стане стълкновение. Заради това, още на време заявиха на председателя на избора, както и на полицейската власт, да вземат мерки да обезоръжат шайката, или да я отстранят на едно кюше на изборния двор, за да не може да прави пакости. Полицията не направи нищо. (Деню Манев: Вие ще чакате друго министерство, за да дойдите в Камарата 65 души!) Аз ви моля да се не сърдите. Който ще пише историята на българското самоуправление, ще тури една голяма глава за шайките по изборите в България. (Глъчка.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля тишина!
Васил Кънчов: Аз видях места, дето шайката се употребяваше без нужда. Аз напр., видях на един избор, гдето се употреби шайка без нужда, и питах околийския началник защо прави това, и той каза, че полицията го прави, за да не се компрометира властта.
Вълчан Г. Чакъров: Ако беше направено от г. Д-ра Йорданова, може би, ще погледнехме с друго око, но понеже се говори от Вас, деятелността на когото е позната ...
Д-р Христо Йорданов: Аз заявявам, че това, което говори г. Кънчов е истина!
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля ви се, г-да, пазете тишина! Напрасно така губим време.
Васил Кънчов: (Продължава.) На изборния ден, когато да влезе войската в изборния двор, даде един залп на въздуха. Всеки питаше защо става това. Но когато влезе и зае мястото си успокоих се. Към 9 часът нападнати бяха бившият прокурор и един търговец, Коста Бошнаков. Стана едно смущение, вследствие на което се прекрати изборът. Вика се полицията, за да въдвори мира между тълпата, дето ставаха побойничества. (Паскал Гълъбаров: Вие сами се биете!) Къде 11 часът шайката нападна въоръжена, с един от началниците, заварди входа на изборното място, нападна един от нашите съграждани и, както знаете, раниха го на две места с куршуми. Няколко души, които се притекоха на помощ, бяха ранени с ножове и други с куршуми. Стана едно настояще сражение.
Но, преди това, искам тук да напомня друго едно нещо. През деня, когато ставаше изборът постоянни арестувания ставаха на хора. Арестуваха Христо Бошнаков. И, понеже аз, като не избирател Врачански, стоях вънка от двора, помолих околийския началник, в името на закона, да не го арестуват, защото законът забранява.
Иван Я. Попов: Т. е., да не арестуват шайкаджиите!
Дамян Цеков: Познавате ли, г-н Попов, Бошнакова?
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Г-н Попов, моля!
Драган Цанков: (Към Попова.) Защо не мълчиш ти, младо момче!
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Моля! Недейте се расправя!
Васил Кънчов: Г-н околийският началник ме послуша и освободи човека. Но подир няколко минути докараха Николча Тодоров и го арестуваха. Аз потърсих околийския началник, но не можах да го намеря. Трябваше да търся следователя и да отида в затвора да моля да го освободи, но не го намерих. Искам да ви напомня само случая ... (Глъчка в десницата.) Няма защо да се смущавате, да се сърдите много, защото шайката не е ваша. Аз не правя укор. Питам г. министра да ми отговори на известно запитване, което ще видите когато ще ви го прочета, и, от отговорите, които ще даде г. министърът, вие ще видите какво е било. (Иван Г. Попов: В кратко изложете работата.)
Значи, от 11 до 12 часът беше сражение, в което едни от гражданите бяха ранени, други бити, а други прогонени от изборния двор. Няма да влизам в подробностите на тия работи, защото с това няма да принеса особена полза; хората ги знаят, които се занимават с тях; знаят ги и в министерството; още повече, че това страшно изнуряване в последните 10 дни съсипа всички депутати. Искам да ви покажа резултата от изборите на Врачанската околия. От 3.332 души гласоподаватели са гласували 779 души, а 570 души са гласували,—най-голямото число—за правителствената листа —(Тодор Георгиев: Проверени ли са от комисията тия избори?) да — и 214 души за опозицията. Аз споменавам тия цифри, защото искам да ви напомня следующето. При допълнителните избори резултатът беше следующият: правителствената листа получи толкова, колкото и сега.
Панайот Г. Чорбаджиев: Ама г. Йорданов държеше речи на министрите, когато ходеха по обиколка.
Д-р Христо Йорданов: Не е истина!
Панайот Г. Чорбаджиев: Декларация даваше, че ще поддържа правителството.
Д-р Христо Йорданов: Това не е истина!
Васил Кънчов: Правителствената листа при депутатските избори получи около 500 гласа, сега получи 570 гласа. И сега, значи, разницата не е голяма, освен в гласовете получени от опозицията. Догдето опозицията е получила 800 гласа, значи гласували 1.330 души, сега са гласували само 779, с 214 гласа за опозицията. Значи, аз искам да ви напомня случая, за да видите резултата от сражението, нараняването и избиването на хората. Подир обед хората не могли да гласуват, защото, естествено е, когато една шайка наранява и избива хората в изборния двор, как искате още да стоят да рискуват живота си, когато старшите стояха там, полицията гърми, а войската стои хладнокръвна? У нас стават подобни неща, и ще стават дотогава, докогато шайките се подкрепят от полицията.
Ако полицията не подкрепяше шайките те нямаше да съществуват. Печалното е още това, че процесът, заведен против убийците, още не е внесен в прокурорския паркет, макар че в закона строго е определено, че в растояние на 2 месеца трябва делата по изборите да се внесат на разглеждане в съдилищата. Отдавна е извършено изследването, следователят отнесъл всички дела в Рахово и там стоят, не са внесени в съда. А пък доказателствата веществени са откраднати. Преди няколко деня беше нападнато нощя мястото, гдето са били вещите, и били откраднати. Може би и делото един ден да се открадне. Известно е вече, че веществените доказателства са откраднати. Търсят се крадците и Господ знае дали ще се намерят. Бяха арестувани, по искането на съдебния следовател, главните лица по убийството, но после, понеже се промени съдебният следовател, докара се друг от Оряхово, задържаните освободи под поръчителство и се назначиха чиновници в кметството, а револверите се откраднаха.
Комисията, която е разгледала тия избори, е констатирала, че от 8 до 9 1/2 часът са станали безредиците в двора, а около 11 часът имало 50 вистрела. Имало две заявления, подписани едното от 19, а другото от 35 души. Мнението на двамата членове от особената комисия е, че през времето на избора на много пъти тишината е била нарушавана, имало е гърмежи от пушки, побоища и наранявания в самото място на избора. Безредиците и смущенията са били толкова силни, щото бюрото е било принудено да иска военна сила. Ние мислехме, че при тия големи нарушения в изборите, тези избори няма да се утвърдят, но те се утвърдиха, затова именно аз направих запитване до г. Министра на Вътрешните Работи. То е следующето: (Чете.)
"Запитване.
До Господина Министра на Вътрешните Дела,
Известно ли е на г. министра, че при изборите за Врачанския окръжен съвет и Врачанското кметство, на 1 и 8-й август, са извършени големи насилия върху избирателите и са станали съществени нарушения на Избирателния закон?
При изборите за окръжния съвет, вследствие на големи побоища, станали в изборния двор на Врачанската секция, председателят на изборното бюро е напуснал изборното място, с мотивиран протокол, и изборът се е продължил с друг председател, който беззаконно е завзел председателското място.
При изборите за Врачанското кметство, в изборния двор е влезнала въоръжена шайка, която, подпомагана от някои въоръжени стражари, е нападнала на избирателите, ранила е трима граждани тежко, малтретирала е мнозина и прогонила от изборното място голямото болшинство от народа.
Особените комисии, които, според чл. чл. 132, 133 и 141-й от Избирателния закон, проверяват изборите, произнесли са се с болшинство на гласовете, че и двата избора са нередовни.
Ако тия работи са известни на министра, моля да даде обяснения, защо е поднел на утвърждение опорочените избори. Ако ли не са му известни, моля да се направи нужната проверка и, като се констатират всички споменати произволи и закононарушения, да се касират и двата избора и да се произведат нови."
Както виждате, мойте искания не са дръзки, както казаха някои г-да тук. Аз исках да съобщя на Народното Събрание, че изборите, станали в гр. Враца, за окръжни съветници и за кметството, са станали при големи нарушения на закона и че са погазени изборните права на гражданите. Догдето не се защитят тия права на гражданите, дотогава не можем да имаме свобода в държавата, не можем да имаме ред, не можем да имаме добро бъдъще в страната Това е необходимо. Нека опровергае г. министърът, че тия нарушения не са станали, че не е имало престъпления, че върховната власт няма участие в тия престъпления, ние ще бъдем ради. И естествено, ще бъдем ради, защото кой е онзи българин, който няма да се радва, когато се научи че върховната власт наказва престъпниците. Мене ми се струва, че такива хора не трябва да се търпят в нашите редове. Аз ще бъда доволен, когато видя, че г. министърът не защищава престъпниците и не позволява да бъдат назначавани в кметството.
Министър Д-р Васил Радославов: Г-да народни представители! Аз, когато получих запитването на г. Кънчова, което е направено съгласно с Конституцията, постарах се да събера сведения, именно, по пунктовете на запитването за извършените избори на 1-й август 1899 год. и после за градските избори, извършени във Враца. Ако г. Кънчов беше излязъл с номера по моето управление за Врачанския избор и на тях щях да отговоря. От трибуната, обаче, той спомена сега някои номера, на които не съм приготвен да отговоря. Ако имате право да запитвате, ние имаме право да обясним само по това, което запитвате, но да запитвате за едно и от трибуната да казвате друго, позволете ми да кажа, че не е правилно. Никой не може да откаже, че може да се запитва за нараняването на Статкова във Враца, но това трябваше да се направи по реда; сега не мога да отговоря, защото не сте ме запитали за това. Доста е ако кажа, че и Статков не е невиновен. Толкова повече, че не е Министерството на Вътрешните Работи, което е насъсквало някои хора да преследват когото и да било. Най-чудното е, че когато дойде да се говори за Враца, вие казвате: "че правителството нямало там поддържатели"; а дойде ли ред да се критикува управлението ни, прибавяте: "Вашите хора във Врачанско се поддържат от шайки". Не знам кое е вярното: първото, или второто ви твърдение.
Аз съм задоволен от обяснението на г. Кънчова, че във Враца имало шайка, която се поддържала от кметството. Подобно нещо е имало и на. други места; обаче, когато дойде време да отговоря на запитването на г. Вълко Нейчов, ще видите, както каза и г. Владикин, че тази работа много прилича на Татар-Пазарджишката, че помощниците на кмета са, които образуват шайките и ги поддържат от одръжките на заплатата на някои градски служащи и народни представители. (Яков Д. Матакиев: Не е истина!) Сърдите се, защото говоря истината.
Но тук, г-да народни представители, няма запитване за това. Тук имаме запитване само за изборите: "знаете ли че са станали редовни и, ако не знаете, защо сте ги утвърдили", ме пита г. Кънчов? И в първия, и във втория случай, аз ще отговоря. Знам, че изборът е станал съгласно Избирателния закон. Изборите, било за окръжните съвети, било за градските съвети, се проверяват не от министерството, а от една особена комисия, която съгласно чл. 115-й от Избирателния закон, се състои от определени лица, които г. Кънчов избягва да спомене умишлено, защото той говори все за болшинството на членовете, като иска да представи работата в Народното Събрание съвсем наопаки.
Ето що говори чл. 116-й от Избирателния закон: "Председателят на окръжната постоянна комисия, най-късно 5 дни след деня на избора, свиква председателя на окръжния съвет, председателя на окръжния съд, прокурора при същия съд и кмета на централния град в окръжието." Значи, членовете не са трима, както казва г. Кънчов, а четворица. (Васил Кънчов: Двама с председателя са били против.) И на 7-й август проверочната комисия се е събрала, разгледала е избора във всички секции за окръжни съветници на Врачанския окръг и се произнела: двама от тях — председателят-съдия и помощникът на прокурора са на мнение да се касира, а другите двама — да се утвърди. (Д-р Христо Йорданов: Кметът и председателят на постоянната комисия!) Членът на същата комисия и председател на Врачанската временна комисия, г. Леонкиев, и кметът на гр. Враца, г. Ангелов се произнесли за; председателят на окръжния съд, Попов, и помощник-прокурорът Спространов против. — (Васил Кънчов: Кой е болшинство?) Когато гласовете са разделени, книжата се испроваждат на Министра на Вътрешните Работи. Защо? Защото законът казва така: (Чете.) "Чл. 132-й. Особната комисия е длъжна да извърши проверката и прогласяването в течение на 7 дни от деня на свикването й. След това председателят на окръжната постоянна комисия испраща, чрез окръжния управител, постановлението и цялото дело по избора Министру на Вътрешните Работи". Книжата са испратени на мен в Министерството. Чл. 133-й от Избирателния закон пък казва: (Чете.) "Министърът на Вътрешните Работи, въз основание на това постановление, прави представление за утвърждение или касиране избора с Княжески указ". Кажете моля ви се, ако бяхте на мое място, какво щяхте да направите? (Драган Цанков: Щяхме да го касираме!) Защо? Нито един министър няма да касира никога такъв един избор. Защото двама са се произнесли за, двама — против, аз го утвърдих. Къде е казано в закона, че аз не трябва да утвърдя такъв избор? Правото на членовете от комисията е равно за всички. (Драган Цанков: Трябваше да го касирате, ако бяхте справедливи!) Недейте говори така — Вие сами сте казвали, че нямате доверие в коронните чиновници, а по голямо доверие имате на изборните служащи. (Васил Кънчов: Но тия не са изборни: Леонкиев е назначен!)
Тъй щото, въз основание на чл. 133-й от Избирателния закон, аз утвърдих изборите за Врачанския окръжен съвет. С туй извърших едно действие съгласно със закона. Не съм нарушил никакъв закон. Прочее, обясненията, които искаше г. Кънчов да му дам по касирането или утвърждението на избора за окръжни съветници във Враца, са тия. Не говоря за нарушения, защото комисията е проверила нарушенията по избора и ги изложила в протокол, и комисията, състояща от четирма души, се произнела тъй, както казах.
Сега, да видим за избора за градските съветници. Председателят на съда и помощникът на прокурора говорят така: "Станали някои нередовности, прекъсвания на гласоподаването, защото войска дохождала, председателят си отишъл, и ние считаме, че изборът трябва да се касира". А другите двама членове на комисията казват — "Не, съгласно Избирателния закон, председателят може да си ходи, може да се разболее, може да се уплаши, може по партийни съображения да избяга, но изборът не се опорочва, остават другите членове и законът определя какво трябва да правят: избират човек помежду си, който ръководи избора". Това го говори проверочната комисия. Пращат ми се книжата — протоколът е тук за градския избор — аз утвърдявям избора. И утвърдил съм го затова, защото законът ми дава това право. Мога да го не утвърдя; но на кое основание ще ме накарате да не го утвърдя ? (Васил Кънчов: Защото са станали насилия в изборния двор!) Това не е вярно.
Г-н Кънчов желае още един избор да има там, защото изборът не бил правилен. Но не така са вършили нито г. Каравелов, нито г. Цанков. (Драган Цанков: Аз не приемам да сравняваш твоето управление с моето. Твоето управление е мръсно! — Смях!) Да, мръсно е, защото вие, г-н Цанков, избихте едно време българските граждани във Враца, когато аз управлявам съгласно законите, което не Ви иде на сметката.
Ето моя отговор по запитването на г. Кънчова. (Ръкопляскане от десницата.)
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Г-н Кънчов, доволни ли сте от отговора на г. министра?
Васил Кънчов: Мисля, че само затова, че в изборния двор стана сражение, избиване на хора, само за това трябваше да се касира изборът, както се касираха депутатските избори само затова, защото станали някои дребни кавги. Тук човеците на две учреждения констатират, че се гръмнали 50 вистрела и паднали хора. Затова не съм доволен.
Председателствующий Д-р Сава Иванчов: Понеже г. Кънчов остава недоволен от отговора на г. министра, ще консултирам Народното Събрание. Моля ония г. г. представители, която са останали доволни от отговора на г. министра, да вдигнат ръка. (Болшинство.) Болшинство.
Марин Дринов, Яков Матакиев и Райна Княгиня
(начални бележки)
В забързаното настояще на XXI век все по-рядко се връщаме към собственото си минало.
Колко от нас са тези, които познават дедите си поне няколко поколения назад, виждали са портретите им, пазят техните завети? Малко!
Аз съм от хората постарали се да научат възможно най-много за миналото на рода си. Възползвал съм се от всичко, носещо информация - документи, сведения, разкази на роднини. А как иначе щом във вените ми тече кръвта на хора, дали на България повече, отколкото, което и да било днешно поколение ще даде.
Баба ми има честта и отговорността да бъде внучка на Яков Матакиев и Марин Дринов. По сватовническа линия пък се родеем с Райна Княгиня. При тази амалгама от видни възрожденски кърви, всеки като мен би трябвало да пази семейния спомен с гордост и да поддържа огъня на родословието жив.
Трайно в съзнанието ми са се запечатали детските спомени от къщата, в която баба ми е отраснала. Там прекарах първите години от живота си при моята прабаба - племенница на Дринов. Как според вас би изглеждала в очите на едно дете една почти двестагодишна къща, строена още преди в българското съзнание да изкристализира националноосвободителната идея? Разбира се, странно. Постепенно различни предмети, книги, снимки ме караха да задавам въпроси и да търся отговори. За щастие имам честта да бъда съвременник на хора, от по-предни поколения, които пазеха спомена за славното минало на рода.
Баба ми, например, често разказваше за леля й Мина Пърлева - дъщеря на една от сестрите на Дринов, която винаги наричала с гордост нея и брат й “Дринови внуци”, носела със себе си тежката панагюрска атмосфера на старите къщи - носии (силно надиплени), традиции, домакинстване - рутинно и по повод.
Друг от потомците на Дринов - Надка Игнатова - дъщеря на по-малкия му брат Найден, разказвала как родът се преместил в Панагюрище от р. Дрин в Македония и така сменил името Божкови с Дринови. Споменавала е факта, че в къщата на Дринов многократно са се укривали Левски и Бенковски - приятели на именития професор. За съжаление от нея знам и печалната съдба на семейството на учения - всички покусени от мизерията, нищетата и туберкулозата. Дори една от дъщерите му изпратила писмо до българската държава с апел за помощ, останало безответно.
Професор Марин Дринов несъмнено е една от ярките личности на Българското възраждане , но и особено изявен за времето си ум. В съзнанието ми обаче винаги до неговия образ стои този на Яков Матакиев - позабравен днес радетел за националното ни освобождение, председател на Пазарджишкия революционен комитет, съратник на Бенковски, Волов, Стамболов, кмет, съдия, журналист, народен представител до смъртта си през 1921г.
От неговия внук, брат на баба ми, и от нея самата знам за участието му в боевете на Шипка, последвалото му заточване в Одрин заедно с Константин Величков (именно това е вдъхновило другия именит пазарджиклия да напише “В тъмница”), за участието му в Учредителното Събрание, съратничеството му със Стамболов, довело до атентата срещу Матакиев в деня и часа, когато бившият министър-председател е посечен в центъра на столицата.
Може да се каже и напише много за всички споменати велики личности от края на XIX и началото на XX век, но по-важно е, че и до днес се пази у наследниците им тяхното завещание. Спомена за времена - родили грандиозни подвизи, самоубийствени саможертви, предизвестили бъдещето след мрака на миналото. Завещават ни и борбеност, такт, традиции, които са си лично наши, иманентна част от националното ни битие.
Няма нужда да пренаписваме историята, за да създаваме настояще. Достатъчно е да се вгледаме в нея и открием своята визия занапред.
Основи
Началото е поставено преди Освобождението. Него трябва да търсим още в 1845 г. под наименованието "ГЛАВНО ЧЕТВЪРТО КЛАСНО УЧИЛИЩЕ ПО РУСКИ ОБРАЗЕЦ", построено в двора на архиерейството. Обучението се водило по взаимноучителния метод. Първите учители са били Никифор поп Константинов и Юрдан Ненов - руски възпитаници. Тяхното идване в града засилва културния подем в Пазарджик. Славата на пазарджишкото класно училище се разнася из цяла Блгария. Възрожденците Васил Априлов и Никола Палаузов го поздравяват с насърчително писмо и му подаряват печат. Пълен разцвет главното класно училище добива през 1874/1876 г., когато в него учителствуват Константин Величков, Иван Войводов, Яков Матакиев. Те превръщат учлището в модерно образцово мъжко училище. В навечерието на Априлското въстание през 1876 г. в него идва Георги Бенковски, който открива делото на учителите членове и основоположници на революционния комитет в Пазарджик. След Освобождението нарасналите нужди на града наложили построяването на окръжно І\/-то класно мъжко училище, а по-кьсно и на V-то класно.През 1908/1909 г. петокласното училище преминава в шестокласно, а през 1910-1911 г. се трансформира в пълна мъжка гимназия. През Първата световна война в Мъжката гимназия „Ив. С. Аксаков" работят едни от най-способните педагози, начело с директора Димитър Берберов. Към силния педагогически кадър се числят историкът Иван Стоянов - автор на учебник по история, литераторите - Тошев и Паскалев, учителят по философия Левичаров, химикът Василев, учителят по естествена история Тодор Пенев, художникът Георги Машев. По това време учителства и географът Батаклиев, станал впоследствие професор и директор на катедрата по география в Софийския държавен университет. Неговият капитален труд „ Татар Пазарджик - историко-георграфски преглед" от 1923 г. е пълната история и география на нашия край. През 1945 година се наложило мъжката гимназия да се раздели на две - Първа и Втора мъжка гимназия. Директор на 1-ва гимназия става Борис Василев, а на І І-ра Никола Ангелов. През 1950 година 1-ва мъжка гимназия се пренася в сградата на Островското училище с директор Минко Николов. С всяка измината година гимназията расте. През 1954 година тя има вече 26 паралелки, които учат в двете сгради на двора. През 1954 г. става смесена. За добра учебно-възпитателна работа през 1957 г. гимназията е наградена с орден „Кирил и Методий" 1-ва степен. По същото време гимназията заема окръжното първенство по националния преглед за най-добра хигиена, опазване и обогатяване на училищното имущество. През 1958/59 г. гимназията отново се връща в собствената си сграда и продължава като Първа смесена гимназия до 1960 г., когато се преименува в Първа политехническа гимназия. През 1962 година гимназията изпраща на първия конкурс на учителите преподавателите Мария Богданова и Александър Алексиев. За конкурса и празника на славянската писменост и култура 24 май Президиума на Народното събрание награждава с медал за трудово отличие преподавателите Мария Богданова, Бонка Нешева, Александър Алексиев, Ангел Кермедчиев и със знака „ Отличник" Благо Велчев. През учебната 1961/62 година се въвежда осмокласно образование и се провежда изпит за завършено осмокласно образование, наред с този за завършено средно образование. На 18 март 1977 г. с указ Държавния съвет на Народна република България награждава гимназията с орден "Червено знаме на труда". През учебната 1983/84 г. се прави опит за сливане на две форми в образованието - общообразователна и политехническа. Училището се преименува в Единно средно политехническо училище. През 1990/91 г. с решение на МНП училището става средно общообразователно училище с профилиране на хуманитарните науки - литература, история, философия, западни езици. От учебната 1992/93 /ДВбр. 31 от 1992 г./училището се преименува в гимназия "Иван Сергвевич Аксаков".
Сряда, Декември 13, 2006
Яков. Д. Матакиев
Яков Д. Матакиев e един от най-заслужилите български общественици, един светъл лъч от политическия ни живот, общоуважаван и безкористен пазарджишки гражданин.
Роден през 1852 г., 13 септември. Яков Матакиев е получил първоначалното си образование в родния си град Татар - Пазарджик и завършил гимназия в Чехия, град Табор. След това учителства в града си заедно с К. Величков. Това е времето на най - трескавата революционна дейност, когато се подготвя Априлското въстание.
Всички по - будни учители участват в революционната организация, между които и Яков Матакиев - председател на Пазарджишкия Революционен Комитет. Всички тайни събрания се провеждат в неговата къща, цялата кореспонденция е била отправяна от него, и когато се очаквало Бенковски да обяви въстанието, организацията била парализирана. В Перущица - прогласила вече бунта, бил убит учителят Бонев и у него властта намерила едно писмо от Матакиев. На другия ден Яков Д. Матакиев, брат му Петър, баща му Матаки, К. Величков и много други били оковани във вериги и откарани в Пловдивския затвор. Там, след дълги разследвания, баща му и брат му били освободени, а сам Матакиев, Величков и другите членове на организацията, били откарани в Одринския затвор. Младите патриоти знаели какво са вършили, какви доказателства властта държи в ръцете си и били уверени, че или ще умрат на бесилката или ще изгният в азиатските зандани. в това състояние на духа вкарали Матакиев в една мръсна килия, в която светлината прониквала само през вратата. Когато отворили вратата, на отсрещната врата той прочел изречение, написано на турски от някой страдалец: "Яху, бу да гечер" (Приятелю, и туй ще мине). И наистина минало.
Членовете на комитета били освободени по силата на амнистията, наложена в следствие на Цариградската конференция. Матакиев отишъл в Цариград и постъпил в редакцията на вестник "Право", издаван от Иван Найденов. А когато се обявила Освободителната война, разбрал, че в турската столица главата му не стои здраво на раменете си и избягал по море, минал в Румъния, и от там с руските войски се върнал в България.
През целия Румелийски режим Матакиев е бил избиран за народен представител и се е числял към партията, която в началото се наричала Гешова, а от 1884 г., когато започнала пропаганда за Съединението - партия на съединистите. Едновременно с това Матакиев е и председател на Пазарджишкия окръжен съд. За съжаление по това време съединистите, или поне техните водачи, не мислили наистина да правят Съединение, а целта им се изразявала в премахването на главния управител Богориди и идването им на власт. Един път настанени на директорските кресла те безпощадно погват всички, които в 1885 г. провели борбата за Съединение. Матакиев, искрен привърженик на народната кауза, скъсал със своите дотогавашни съпартийници. Сам той се явил на площада в Пазарджик като председател на митинга за Съединението, в следствие на което директорът на правосъдието С. Бобчев, съгласно постановлението на Частния съвет, го уволнява от длъжността председател на съда.
След Съединението Матакиев е избиран за народен представител до 1893 г., после в 1899, в 1903, в 1914 г. В Народното събрание е бил избран за подпредседател.
След падането на Стамболов, когато сам той и неговите приятели били подложени на преследвания, Матакиев бил нападнат посред ден от нагласен убиец и наръган с нож в гърдите. Удърът бил отправен в сърцето, но ножът се плъзнал по едно ребро и Матакиев останал жив. Полицията, по същия начин както по време на убийството на Стамболов, била получила заповед да изчезне. Но гражданите, обичайки и почитайки дълбоко дедо Матакиев, възмутени от подлото убийство, се спуснали след убиеца, заловили го и го предали на властта. В съда Матакиев заявил, че прощава на убиеца и не желае наказание за него, защото той е сляпо оръжие на други хора.
Яков. Д. Матакиев през цялата си политическа кариера се отличавал с примерен патриотизъм и с преданост на обществените интереси. "Той никога не говореше без да е обмислил какво ще каже, и от неговата уста никога не излезе обидна дума". Предан на партията на Стамболов, в чиито първи редове се числял, но коректен към политическите си противници, той притежавал възвишен ум и великодушно сърце, не бил заразен от крайно и сляпо партизанство и никога не проявил злоба и завист. На тези му качества се дължала всеобщата почит към него. В дългата си политическа кариера, било като народен представител, било като кмет, било като председател и член на окръжния съд, той засвителствал толкова доказателства за себеотрицание, че никога не го застигнал никакъв укор.
Абонамент за:
Публикации (Atom)